Аневризмата е разширение по дължината на кръвоносния съд. Подобна е на торбичка, балонче, което нараства бавно, разслоява се и в един момент се пръсва. Ако е в мозъчна артерия, се получава хеморагичен инсулт – животозастрашаващо състояние с висока смъртност. Стигне ли се до кръвоизлив, лечението е изключително трудно. Затова по-добре е аневризмите да се откриват и лекуват в планов порядък, а не спешно.

Интервенционалното или ендоваскуларното лечение е известно и като „безкръвна операция“, макар че по време на процедура може да се види доста кръв. Нарича се безкръвна, защото кръвозагубата е несравнимо по-малко спрямо другия метод на лечение – хирургичния. Коя от двете терапии е подходяща, зависи от конкретния случай и вида на аневризмата, а не от избора на пациента или лекаря.

При процедура през бедрената артерия се влиза със специален катетър до мястото на аневризмата в мозъка под ангиографски контрол. Тя се „тапицира“ отвътре със специални устройства, наречени койлове – платинени спираловидни нишки, които запълват „торбичката“. Тук също има варианти. Ако аневризмата е с широка шийка в основата, за защита от изпадане на койловете се поставя стент. Това е вътре съдова протеза, подобна на пружинка на химикал, която се разгъва в съда.

У нас се откриват към 400-450 аневризми годишно. С по-съвършените диагностични методи се откриват все повече, преди да са стигнали до кръвоизлив и в това увеличава шанса за благоприятен изход.
Няма доказателства за наследственост на аневризмите. Артериовенозната малформация представлява кълбо от съдове, които не кръвоснабдяват зона от мозъка, а директно изливат кръв във вена. Затова се казва, че „крадат кръв“, а и стената им е слаба и се къса лесно. Тези малформации са вродени, но обикновено се откриват в късна възраст, тъй като с годините кръвоносните съдове се разширяват, заемат повече място в черепа и поради оплаквания човек отива на преглед. Иначе „откриването“ на малформацията става при кръвоизлив.

За разлика от вродените артерио-венозни малформации аневризмите могат да бъдат вродени, но и придобити. Понякога двете се съчетават и ако се открият и лекуват в планово, прогнозата е по-добра. В България се откриват по около 120 случая на такава малформация годишно.
Аневризмите се откриват малко по-често у жени. Рисковите фактори са високо кръвно, пушене, стрес, при жените – продължителна употреба на контрацептиви, вродена слабост на съединителната тъкан. Нито един от тях самостоятелно не може да предизвика аневризма, уточнява д-р Сираков. Доказано е обаче, че при пушачите се открива 4 пъти по-често.

При предизвикания от руптура (спукване) на аневризма хеморагичен инсулт терапията трябва да започне до 72-ия час, тъй като след това се получава спазъм на кръвоносните съдове и лечението се затруднява. При ендоваскуларното лечение смъртността е от 2 до 4% по данни от чуждо проучване. Рискът от инвалидизация е 6-7%.