Всяка бременност, при която оплодената яйцеклетка се развива извън маточната кухина, се нарича извънматочна или ектопична. Характерна е само за човека.

Обикновено оплождането (сливането на мъжкита и женска полова клетка) се осъществява в маточната тръба и по-точно в нейната разширена част. След това, благодарение на ресничките покриващи тръбата, оплодената яйцеклетка (зигота) се придвижва към маточната кухина - процес, който най-често продължава около 5-7 дни. След този период тя вече се намира в матката, където се внедрява в нейната лигавица (ендометриум) - процес, наречен имплантация на яйцеклетката. Само в маточната кухина яйцето има възможност да расте и да се развива пълоценно.
Когато тази имплантация се извърши на място, различно от матката, говорим, че е настъпила ектопична бременност. Най-честите места на локализация на извънматочната бременност са:

• 98% в маточната тръба
• 47% в разширената част на маточната тръба
• 21,6% в стеснената част на матката (истмус)

По-рядко имплантацията на яйцето се наблюдава в маточната шийка, яйчниците, коремната кухина.
Извънматочната бременност продължава за бъде водеща причина за майчина смърт в първия триместър на бременността. Тя съставлява около 9% от всички смъртни случаи на бременни жени, като честотата и на поява значително се увеличава при жени, лекувани преди това за безплодие. Въпреки значително подобрените методи на диагностика и откриване на това патологично състояние, честотата на подобни случаи расте, което най-вероятно е свързано с излагането на жените на комбинацията от определени рискови фактори, водещи до ектопична бременност.

Какво води до появата на извънматочна бременност?
Все още точните причини и механизми за възникването на извънматочната бременност не са открити. Според много учени причините трябва да се търсят между тези, които нарушават транспорта на оплодената яйцеклетка през маточната тръба, и тези, които пречат на нейното нормално имплантиране.
Все пак специалистите са единодушни, че съществува определена група рискови фактори, които повишават честотата на поява на това патологично състояние. Най-важните от тях са:

• предишни инфекции на маточната тръба (салпингити), тазово-възпалителна болест, най-често причинена от хламидийна инфекция - инфекциозният процес нарушава двигателната активност на ресничките в маточните тръби, с което придвижването на зиготата се забавя и впоследствие тя се имплантира неправилно
• предишни хирургически интервенции в областта на маточната тръба
• преживяна извънматочна бременност
• наличие на контрацептивни вътрематочни устройства по време на бременност - значението на този рисков фактор дълго време се преувеличаваше. Съвременните вътрематочни устройства, които се базирани на хормонална защита, имат голяма контрацептивна ефективност и само по изключение могат да доведат до бременност. Ако обаче това стане (най-често при неправилно използване), бременноста има голям шанс да е извънматочна
• напреднала възраст на жената
• тютюнопушене
• ·бременност, осъществена чрез помощта на ин витро методи
• повишени нива на естрогените и прогестерона - има все още неубедителни доказателства за тяхното значение, но се смята, че тези хормони забавят придвижването на зиготата през маточните тръби, с което и повишават риска от евентуална извънматочна бременност

Какви са най-честите симптоми на извънматочната бременност?
Не без основание извънматочната бременност се нарича най-добрият имитатор в областта на гинекологията. При нея се наблюдават симптоми и прояви, типични за други гинекологични състояния, което само показва трудностите при диагностицирането и. Най-общо симптомите могат да се разделят на следните групи:
При близо ј от пациентките с ектопична бременност състоянието започва с картината на хиповолемичен шок - остра, силна болка в областта на долната част на корема, силно учестена сърдечна дейност със сърдечна честота над 100 удара в минута, понижено артериално налягане, бледа, студена и изпотена кожа, нарушение в съзнанието, което може да бъде от леко до пълна загуба на съзнанието, намалена бъбречна функция, която може да стигне и до пълно прекратяване отделянето на урина. Обикновено има вагинално кръвотечение, което обаче е оскъдно, тъмно-оцветено и само по себе си не може да обясни тежестта на състоянието. В този случай симптоми се обуславят от руптурата (разкъсването) на маточната тръба. Благодарение на съвременните диагностични методи все по-рядко пациентките достигат до това животозастрашаващо състояние. Обикновено често лекарите третират състоянието като остър хирургичен корем, възпалителна тазова болест или други гинекологични състояния, но данните от пациентката за закъснение на ментруалния и цикъл насочват към правилната диагноза.
Приблизително около 20% от жените са асимптомни, което и значително затруднява тяхното откриване. И все пак голяма част от тях имат предишни ектопични бременности или са преживели хирургическа интервенция в областта на маточната тръба. Именно благодарение на посочените налични рискови фактори пациентката още в самото начало търси лекарска помощ. Ако това не бъде направено, тя рискува да развие картината на хиповолемичен шок
Останалата част от пациентките имат твърде неспецифични оплаквания - най-често оскъдно, цапащо тъмнокафеникаво течение, придружено или не с болков симптом. Тук за разлика от тубарната руптура болката не е остра, а е коликообразна. Това е картината на тубарния аборт, който в сравнение с руптурата е малко по-безопасен.

Какво е лечението на извънматочната бременност?
Лечението до голяма степен се определя от състоянието на пациентката, от срока на бременността, от местоположението на неправилно имплантираната зигота, от възрастта на пациентката, от състоянието на таза, от състоянието на другата маточна тръба. Като цяло лечението бива два вида - оперативно и медикаментозно.
Когато е настъпила руптура на маточната тръба и жената е в шок, се пристъпва към спешни оперативни интервенции, които имат животоспасяващ характер. Обикновено се отстранява увредената маточна тръба (салпингектомия)..
В други случаи, когато е нужна оперативна намеса, но тя няма спешен характер, може да се прибегне към салпинготомия - т.е. отстраняване само на имплантираната зигота без премахване на самата тръба. По този начин шансовете на пациентката за по-нататъшна бременност се запазват оптимални. Въпреки това, поради оперативната намеса върху тръбата, се повишава възможността на жената за повторна ектопична бременност. Обикновено този вид оперативни интервенции се правят с помощта на лапароскопска техника.
Не на последно място извънматочната бременност може да се лекува и с лекарствени средства. Едно от тях е метотрексатът, който приеман от бременни нарушава развитието на ембриона и предизвиква прекъсване на бременността. Техниката на инжектирането се осъществява с помощта на ултразвука, който ясно насочна инжектирането на препарата в областта на плодния сак. Обикновено по време на прием на метотрексата жените се оплакват от коремни болки и вагинално кръвотечение, което много наподобява това по време на менструалния им цикъл. Пациентките се съветват на няколко дни да си правят кръвни изследвания, които ясно да покажат отсъствието на браменност в хода на провежданото лечение. Медикаментозното лечение се препоръчва не само защото не води до премахване на тръбата, но и защото намалява възможността за повторна ектопична бременност.
Трябва да се спомене, че немалък процент от ектопичните бременност завършват без нито една от посочените алтернативи. Най-често те протичат подобно на спонтанен аборт.