Хирургично отделение в МБАЛ Медлайн
Симптоми, причини, профилактика и лечение на жлъчнокаменната болест
Жлъчнокаменната болест е доста често заболяване, особено в някои страни. Географските отлики в разпространението на заболяването се обуславят от начина на живот и хранене. От жлъчнокаменна болест боледуват предимно жени (6 пъти по-често от мъжете) и то в средната и над средната възраст - между 35 и 45 години.
Диспептична форма на жлъчнокаменна болест
Диспептичната форма на жлъчнокаменната болест може да бъде единствена клинична проява на заболяването, но може да бъде и само междупристъпно състояние. При тази форма се наблюдава подчертана непоносимост към редица храни - главно много тлъсти запръжки, яйца, хайвер, газирани питиета. След употреба на такива храни получават тежест под лъжичката, гадене, оригване, и понякога лека и бързо преходна жлъчна криза. Твърде често тези болни (дори без грешка в диетата) имат неприятен метален вкус, сухота в устата сутрин, гадене, шумни оригвания на празен стомах, чувствуват корема си подут и напрегнат, получават тежест и тъпа болка в дясното подребрие. Тези оплаквания се засилват след нахранване, при продължително седене, при работа в свито положение и нерядко при лежане на лявата страна. Покрай оплакванията имат много газове, често упорит запек, с пристъпи на немотивирана диария. Характерно за диспептичната форма на жлъчнокаменната болест са редица нервно психични прояви. Болните са раздразнителни, сприхави, кавгаджии (жлъчен характер), нерядко страдат от упорито безсъние и чести пристъпи от главоболие с мигренозен характер. Жлъчнокаменната болест протича различно у отделните болни. В едни случаи след 1-2 или повече пристъпа завършва с пълно оздравяване. В други случаи обаче взема хроничен прогресиращ ход и със сменящи се периоди на подобрение и влошаване нерядко трае през целия живот на болните.
Усложнения при жлъчнокаменна болест
Жлъчнокаменната болест може да даде редица усложнения, някои от които застрашават живота на болния - възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища, запушване, пробив, образуване на ненормални съединения между жлъчните пътища стомаха и червата. Дълготрайната жлъчнокаменна болест (особено усложнената с възпалителни изменения и застои на жлъчката) води до тежки увреждания на чернодробната тъкан. Тези увреждания могат да завършат с развитие на т. нар. жлъчна цироза, която е сериозно заболяване. Режимът на живот и хранене и лечението на жлъчнокаменната болест биват различни според формата и проявите на заболяването. През време на криза болните трябва да останат обезателно на легло. Препоръчва се прилагане на топлина в дясното посребрие - най-добре електрическа грейка, затоплен и увит в мокра кърпа термофор, торбичка със затоплен мокър пясък или трици.
Поведение по време на криза при камъни в жлъчката
Леките кризи обикновено се успокояват само с тези средства. В по-тежките случаи обаче винаги се налага лекарска намеса. Лекарска помощ трябва да се потърси обезателно при повишена температура и поява на жълтеница. През време на кризата болните е добре да останат само на течна храна: слаб чай с малко захар, разреден от компот от ябълки, круши или праскови, разредено и прецедено кисело мляко. С подобряване на състоянието и изчезване на гаденето и повръщането хранителният режим постепенно се разширява, като се включват пасирани зеленчукови супи без масло, млечни каши с ориз или грис, малеби, плодови сокове, варени нетлъсти меса и риба. След успокояването на болките болните трябва да спазват определен хранителен режим и режим на живот още 4-6 седмици. Спазването на този режим е най-доброто средство за предотвратяване на нови кризи и усложнения. Режимът на ж и в от и хранене е най-важното лечебно средство за диспептичната форма на жлъчнокаменната болест. Болните трябва да избягват вдигане на тежести, тежка и напрегната физическа работа, да се пазят от настинки, от сътресения на тялото (возене с каруци и мотори по неравни пътища), да избягват гуляите, силните неприятни нервно-психични напрежения. За избягване и преодоляване застоя на жлъчката болните не трябва да водят заседнал живот, а да се движат повече и да упражняват някакъв спорт, напр. туризъм. Обикновено болните от жлъчнокаменна болест са пълни хора, поради което се налага ограничаване на общото количество на храната. Това понякога е доста трудно, защото тези болни са обикновено хора с увеличен апетит.
ПРИЧИНИ за образуването на камъни в жлъчката
Причините на жлъчнокаменната болест се коренят в изменения състав на жлъчката и на механизмите на нейното изливане в червата. Нормалната жлъчка представлява преситен воден разтвор, съставките, на който се задържат в разтворено състояние благодарение на определено съотношение помежду им. При промяна в жлъчката тези съставки могат да образуват ядро за отлагането на камъни. От отделните съставки на жлъчката холестеринът и солите на жлъчните киселини играят най-голяма роля за поддържане на нейния стабилитет. Образуването на камъни в жлъчния мехур се благоприятствува и от смущения в оттичането на жлъчката в червата, вследствие притискане на жлъчните пътища (напр. при бременност, застоял живот, нервни и психични напрежения). Застоялата в жлъчните пътища и жлъчния мехур жлъчка се сгъстява, променя химичния си състав и стабилитет, което обуславя лесното образуване на камъни. Честа и важна причина за образуването на жлъчните камъни е и инфекцията на жлъчните пътища. Инфекция може да настъпи при някои заболявания на червата, апендицит, възпаление на женските полови органи, хронични възпалителни заболявания на на сливиците и зъбите, някои общи инфекции на организма. Образуването на жлъчните камъни става най-често в мехура. Камъни обаче могат да се образуват и по цялото протежение на жлъчните пътища - във и извън черния дроб.Броят им е различен от един до няколко хиляди. Те имат различна големина от просено зърно до ябълка и неправилна форма - сферична или многоплоскостна.
СИМПТОМИ при камъни в жлъчката
Наличието на камъни в жлъчните пътища не винаги е свързано с оплаквания. В голям брой от случаите ( 40-50%) жлъчните камъни са случайна находка при рентгенова изследвания или операция. Най-характерната проява на жлъчнокаменната болест са жлъчните кризи .Тези кризи настъпват най-често след някоя грешка в диетата - употреба на дразнещи, препържени или много тлъсти храни, яйца, хайвер.След преяждане, след употреба на студени или горещи храни и течности. В много случаи кризата се обуславя от физически или психични пренапрежения, преумора или настинка. У жени кризите често съвпадат с началото на менструацията. В немалко случай обаче жлъчните кризи се развиват видимо безпричинно. Кризите при жлъчнокаменнаболест настъпват най-често към полунощ. След тежък, изпълнен с кошмари сън болните се събуждат от силна болка в корема, гадене, нерядко повръщане. Болката бързо се локализира в дяснотоподребрие. В началото тя е тъпа, но скоро става остра, с присвивания и временни отпускания. В някои случаи болката може да стане непоносима. В типичните случаи болката се излъчва към дясната плешка и дяснато рамо, а отпред - към дясната ключица. Нерядко обаче болката може да се излъчи и към сърдечната област или надолу към пикочните органи. Жлъчнокаменната криза често се съпровожда с втрисане, неспирни повръщания, неспокойствие, студена пот. В редки случаи при чувствителни хора може да се стигне до загуба на съзнанието. Продължителността на една средно тежка жлъчнокаменна криза е 2-5 часа. Тежките кризи обаче могат да продължат и едно денонощие. След премиването на кризата болните са отпаднали, изтощени, чувстват корема си болезнен и подут. В някои случаи болните получават една жлъчнокаменна криза през живота си. По-често обаче тези кризи се повтарят със или без повод. Между кризите някои болни се чувстват съвсем добре, но повечето имат оплаквания, които са известни под името диспептична форма на жлъчнокаменната болест.
ДИЕТА при жлъчнокаменна болест
При жлъчни камъни се налага ограничаване, а в някои случаи и пълно отстраняване от храната на източниците на холестерин - животински мазнини, животински вътрешности, яйца,хайвери . Болните могат да получават 50-60 г мазнини дневно, и то главно растителни масла или прясно краве масло. Трябва да се ограничи употребата на месни и рибни консерви - пастърми, луканки, сушени пушени тлъсти риби. Кренвирши и не тлъсти пресни колбаси са разрешени в ограничени количества. От растителните храни се ограничават бобовите храни, специално старият фасул, спанакът, лападът, сините патла¬джани, сините сливи, големите количества зеле и картофи. Туршиите и киселото зеле не се понасят добре. Растителните консерви, стерилизирани под вакуум, са разрешени. Ограничава се употребата и на тестени храни - главно баници, бюреци. Макарони и юфка могат да се употребяват като гарни¬тура, и то от немного затлъстели болни. Разрешени са не тлъсти меса и риби, яйчен белтък, мляко и млечни произведения (без пикантните ферментирали сиренета) . Твърде ефикасно е балнеолечението на жлъчнокаменната болест. Препоръчват слаби алкално-фосфатни водиl, които облекчават отделянето и изливането на жлъчката.
ЛЕЧЕНИЕ И ПРОФИЛАКТИКА на жлъчнокаменната болест
Подходящи балнеолечебни курорти при жлъчнокаменната болест са Хисаря, Меричлери и Горна баня. Използува се, както пиенето на вода (по 100-150 куб. см три пъти на ден четвърт час преди хранене), така и баните с температура на водата до 37градуса, провеждани през ден или всеки ден. При жлъчнокаменната болест се използуват и редица процедури масажи, парафинови апликации в дясното подребрие. За лечението на жлъчнокаменната болест широко се използуват и различни народни средства - билки и чаеве. Добре действуват запарките от корен на цикория, от цвят на лайка, мента, жълт кантарион (поотделно или смесено). Препоръчват се сок от черна ряпа, маслинено масло с лимонов сок - по 1 супена лъжица сутрин на празен стомах. Популярно лечебно средство е т. нар. реза. Тя представлява утаечни конкременти в жлъчния мехур на някои животни и се пие разтворена във вино или маслинено масло. Резата съдържа соли на жлъчните киселини, които спомагат за поддържане стабилитета на жлъчката. В някои случаи обаче в ядрото на резата могат да останат запазени болестотворни микроби. При развитие на усложнения и специално при увреждане на чернодробната тъкан се налага промяна в режима на живот и хранене на болните. По своята същност тези усложнения почти винаги налагат сериозна лекарска намеса. У редица болни въпреки правилно проведеното лечение и спазения режим на живот и хранене състоянието не се подобрява. Развиват се усложнения, които налагат оперативно лечение.