Хирургично отделение в МБАЛ Медлайн

Аналната фисура представлява "цепнатина", локализирана в аналната област. Най-честата причина е запекът, но подобен проблем може да възникне и при други заболявания и състояния. Оплакванията биват болка, кървене, затруднено изхождане.

Лечението на аналната фисура в началните стадии е консервативно. С напредване на заболяването, възможностите на медикаментозното лечение са изчерпани и се налага хирургична намеса.

ПРЕПОРЪКИ: При възникване на оплаквания в аналната област, потърсете незабавно специалист-хирург. Всяко забавяне намалява шансовете за консервативно лечение!

Изследване

1. Тест за търсене на окултно кървене в изпражненията.
Тестът доказва или отхвърля наличието на невидимо за окото количество кръв в изпражненията. Кръвоносните съдове по повърхността на новообразуванията на дебелото черво са чупливи и лесно се увреждат при преминаването на храната. Обикновено, увредените кръвоносни съдове отделят малко количество кръв, примесена с изпражненията. Количеството рядко е достатъчно за да се промени цвета на изпражненията, затова този тест открива кръвта чрез химична или имунологична реакция. Ако този тест е положителен, допълнителните тестове са задължителни за да се отговори на въпроса дали причината за кървенето е рак, полип или други заболявания като хемороиди, дивертикулоза или възпалитено дебелочревно заболяване (колит).

2. Аноскопия.
С помощта на аноскоп, се оглеждат последните 7-8 см от правото черво, което е достатъчно за се диагностицират заболявания като хемороиди, фисура, фистула, анална папила, полип и др.

3. Ректоскопия.
С помощта на тръба, се оглеждат последните 20-30 см от дебелото черво, с възможност за взимане на биопсия от съмнителни зони.

4. Сигмоидоскопия.

Сигмоидоскопът е гъвкава тръбичка, която се вкарва през ануса в долната част на дебелото черво. Той е свързан с видеокамера и образът се представя на монитор за по-добра видимост. Изследването не причинява болка, но е възможна известна степен на дискомфорт. Тъй като сигмоидоскопът е с дължина само 60 см., лекарят е в състояние да огледа по-малко от половината от дебелото черво.

5. Флексибилна колоноскопия.
Колоноскопът е по-дългата версия на сигмоидоскопа, който позволява оглеждане на цялата дължина на дебелото черво. Ако се открие малък полип, лекарят извършващ изследването е в състояние да го отстрани. Дори и малките полипи също биха могли да се изродят в рак. По тази причина всеки открит полип в дебелото черво трябва да бъде отстранен. След това полипът се изпраща за хистологично изследване. Ако изследващия лекар открие голям полип или тумор, или промени различни от нормалните, той е в състояние да извърши биопсия. При тази процедура, през колоноскопа се взимат малки частици от тъканта и се изпращат за хистологично изследване. Колоноскопията също не е болезнена, но би могла да причини дискомфорт. За да се избегне това, по Ваше желание може да Ви бъде даден мек, седиращ медикамент. Колоноскопията може да бъде осъществена в отделение за нележащи пациенти в болница или в извънболнични условия, като продължителността й е между 15 и 30 минути, въпреки, че понякога може да бъде и по-дълга, като например в случаите, при които се отстраняват по-големи полипи.

6. Биопсия.
Биопсията от лигавицата на червото дава възможност да се изследват клетки от тъканта под микроскоп, както и поставянето на точната диагноза.

7. Иригография с двоен контраст.

Бариевият сулфат е субстанция, която се използува за изпълване на дебелото черво и визуализирането му на рентген. Тя се вкарва с помощта на клизма. През същата тръбичка допълнително може да бъде инсуфлиран въздух. С подходяща апаратура се правят снимки, по които се проследяват контурите и релефа на дебелото черво.