„Информираност и рано!“ Това са ключовите думи, свързани с 14 ноември – Световния ден за борба с диабета, заяви началникът на Отделението по Ендокринология в МБАЛ „Медлайн“ д-р Димитър Георгиев.

Този ден е само повод да се повдигне отново нестихващата дискусия за голямата опасност от тихия убиец – диабет тип 2, каза д-р Константин Маламов, един от младите лекари в екипа. Той отбеляза, че в световен мащаб на всеки 7 минути един пациент умира от усложненията на захарната болест. У нас вече над 520 000 българи са засегнати от тип 2. Затова борбата с коварното заболяване трябва да се превърне в постоянна стратегия, като се започне от информираността на хората относно ранната превенция и профилактика, защото това всъщност е най-ефективното лечение.

Бих искал да припомня какви са причините, които са добре известни на всички, но са напълно пренебрегвани, каза д-р Маламов. Това е неправилното хренене - консумация на висококалорични храни и ранифинирани захари, както и застоелият начин на живот. Именно липсата на информираност сред хората води до метаболитни заболявания, до епидемичното разрастване на захарния диабет тип 2 и свързаните с него сърдечно-съдови заболявания. А по съвременните гайдлайни в ЕС това класифицира българското население с много висок сърдечно-съдов риск.

За да се избегне появата на диабет е необходима промяна на хранителните навици, в двигателния режим, а също и провеждане на профилактични изследвания за нивото на кръвната захар и липидите, както и проследяване на общата бъбречна и чернодробна функция.

Минималното, с което трябва да се започне, е намаляване на наднорменото тегло. Затова двигателният режим трябва да е поне от 150 минути седмично, разпределени в 3 дни. Съобразяване с рафинираните захари, високомазнинните и въглехидратни храни, като се изисква режимът да е подходящ за актуалния здравословен статус и придружаващите заболявания на всеки.

Медикаментозното лечение не трябва да е основна цел за повечето хора и трябва да се знае, че няма лекарства без странични действия, заяви д-р Маламов. Лечението на диабета изисква промяна в стила и начина на живот. Съвременните инжекционни препарати, така нашумели като продукти за отслабване, но са предназначени за диабетици, също е дават трайни резултати без корекция на хранителните навици. Виждаме само с редукцията на теглото как постепенно отпадат доста от медикаментите , които диабетиците използват, което отново наклонявя везните в това как начина на живот е спусъкът дали ще отключим лошите гени. Освен това все още са неясни и дългосрочните им късни странични ефекти, подчерта ендокринологът.

Заседналият начин на живот води до повече смъртност, дори двукратно повече от тютюнопушенето.
Тенденциите сочат, че хората все по-малко се движат, което постепенно води до развитието на хронични заболявания.

Движението и тренировките със съпротивление са най-ефикасните “лекарства”, които освен че са фонтана на младостта, стимулират мускулатурата, която се разглежда като ендокринен орган, индикатор за дълголетието.
Насърчавам всеки да започне все по-често да спортува, заяви д-р Маламов.

Друг пренебрегван елемент е сънят.
Според вас колко хора спят качествено днес?
Сън след 23:00 и под 7.5ч води до нарушения в метаболизма, инсулинова резистентност, нарушения в когнитивните функции.

След като обединим липсата на движение, лошата храна, лошият сън, то няма какво да ни учудват растящите тенденции на предиабетни състояния и следователно развитието на диабет.

Съвети:

• След всяко хранене – 10 минутна рахзодна
• Минимум- 6-8 000 крачки дневно, а 13 000 намаляват с 50% риска от преждевременна смърт.
• Осъзнато хранене.
• Спорт (фитнес, Пилатес,)
• Кардио упражнения.
• Редовни изследвания и профилактика.